Ако потърсите в Гугъл, веднага ще откриете поне две страници със статии за често срещаните митове, свързани с аутизма. Целта на тази статия е съвсем различна и тук няма да преповтаряме всичко, което до момента многократно сте прочели. Като специалисти в работата с деца с аутизъм с дългогодишен опит, ни прави впечатление, че въпросите, по които най-често се съветват с нас родителите на деца с аутизъм, всъщност представляват най-важните за тях теми, свързани с терапията и развитието на техните деца. В днешно време има множество източници на информация, но тук ще споделим какво мислим ние по тези въпроси, като се позоваваме на нашия опит и на доказаните чрез изследвания факти. Знайте, че това е една от най-трудните и емоционални статии за нас, но си струва да я прочетете.

Мит 1. Детската градина ще повлияе благоприятно социализацията на детето с аутизъм

Детската градина е най-позитивната и подкрепяща среда за всяко дете в ранна възраст. Тя предоставя възможности за общуване с връстници, развитие на уменията за игра и подготовка за един от най-важните етапи в живота на детето – постъпването в училище и развитието в академичен план. Няма родител, който да не желае неговото дете да се адаптира и да бъде пълноценно в подобна социална ситуация. В никакъв случай не казваме, че за децата с аутизъм това не е напълно възможно. Множество случаи от практиката доказват именно обратното. Нашето мнение като специалисти обаче малко се различава от общоприетето, а именно, че е достатъчно детето с аутизъм да бъде включено в учебна среда, за да навакса трудностите в социализацията. Според нашия опит преживяванията на едно дете със затруднения в комуникацията и социалните интеракции в подобна, наситена с изисквания среда, може и да са доста плащещи и дори да го подтикнат да се затвори повече в себе си. Винаги препоръчваме първоначално детето да се подготви за изискванията на социализацията в детската градина, като изгради подходящи умения за адаптация и регулация в подобна среда, а самото включване в учебния процес да се извърши плавно и постепенно, за да се чувства детето възможно най-успешно и самостоятелно при тази важна житейска крачка. Терапевтичната подкрепа в тези случаи постепенно подготвя детето да се чувства пълноценен участник в група от връстници и е много важен етап от развитието.

Мит 2. Някои деца проговарят и след 5-годишна възраст

Където и да прочетете за развитието на децата, ще откриете  единомислие по темата – всяко дете е отделна вселена и следва свой път и темп на развитие. Това е вярно до голяма степен, но е важно да се има предвид, че за всеки етап от развитието има определени времеви интервали, в които се очаква да се усвои дадено умение, било то прохождане, първи думи или игра „наужким“. Всяко дете постига това по различно време, но все пак в рамките на определен времеви интервал. Ако това умение липсва много след очакваното време не би навредила консултация със специалист по ранно детско развитие. Това в пълна сила се отнася и до една от най-съществените функции на кората на главния мозък, а именно речта. Възможно е някои деца да проговорят по-късно в сравнение с връстниците си, но все пак, ако има съществено забавяне в речта, по-добре е да се консултирате със специалист. Абсолютен мит е, че детето ще проговори на 5 или 6 години без специфична подкрепа. Подходящата терапия би улеснила този процес, но е по-добре да не чакате това да стане от само себе си, тъй като за детето е много трудно да не може да се изрази и наша отговорност е да му помогнем това да се случи възможно най-бързо.

Мит 3. Достъпът до телефон и таблет повлиява пагубно развитието на дете с аутизъм

Почти 90% от децата от днешното поколение обожават песнички, клипчета и игри на таблет или мобилен телефон. Много често родителите се обвиняват, че посредством тези технологии си осигуряват малко време, за да свършат всички задължения в домакинството. И няма нищо лошо в това, тъй като една спокойна майка, която не е изнервена от липсата на време и енергия за всичко, е най-доброто, което нейното дете може да очаква. Като говорим за децата с аутизъм, не може да не забележим, че те интензивно търсят удоволствието от новите технологии. Нашата практика показва, че когато уменията за игра на децата с аутизъм се развиват, постепенно отпада тяхното желание да бъдат пасивни съзерцатели на видеоклипове. Въпреки това смятаме, че не е етично да им се отнема една от радостите в живота, а именно мултимедията, докато не се намерят подходящи начини чрез игра да се замести и подсигури нуждата им от удоволствие. Също така тяхната мотивация за достъп до мобилни устройства е много  силен метод за усвояване на подходящи за възрастта умения. Нашето мото в случая е: „Не ограничавай, но използвай разумно“. И знайте, че екранното време, когато е прекомерно, влияе на нервната система, но в умерени граници може да се използва по множество градивни начини (и доставя удоволствие не само на децата, но нека бъдем честни – и нас).

Мит 4. Всичко е въпрос на „характер“

Много често сме чували в практиката: „Той е инат като дядо си“, „Баща му също е проговорил много късно“, „Той го може, но не му се занимава“.  И на нас ни се иска да вярваме, че това са причините за всяко затруднение в детското развитие и не пожелаваме на никой родител да се пита за подобни въпроси. Истината обаче е, че си даваме сметка, че ако действаме в екип с родителите възможно най-рано и подпомогнем детето в необходимите за възрастта умения, всяко питане на какво се дължи даден проблем, е излишно. Наша обща цел е детето да бъде самостоятелно, успешно и удовлетворено. И няма дете, което да не желае да е справящо се в очите на родителите си, истинският въпрос тук е как да го подпомогнем да е именно себе си.

Мит 5. Най-подходящата терапия при аутизма е посещение при психолог и логопед

Установена практика в България и в много страни по света е диагностиката на проблемите в развитието на детето да се извършва от детски психиатър в екип с клиничен психолог и други специалисти, които оценяват развитието на детето и дават насоки за последваща терапия. Много често на родителите се казва, че се препоръчва терапия при психолог и логопед. Какво обаче означава това?

В България се радваме на наличието на много добри и компетентни специалисти в сферата на психологическата подкрепа и до сравнително лесен достъп до професионална терапевтична услуга. Това, разбира се, не важи за всички населени места, но в повечето случаи не се налага чакане с месеци и години. Оказва се обаче, че състоянията от спектъра на аутизма са малко по-предизвикателни за повечето специалисти и изискват специфично обучение в най-подходящите терапевтични практики. Именно за аутизма са разработени множество терапевтични методи, които все още не се изучават в университета. По тази причина, специалист, който няма специфичен опит с проблемите на развитието, свързани с аутизма, със сигурност няма да навреди, но е възможно да има и други специалисти със специфичен опит и квалификация, именно свързани със спецификите на това състояние.

Мит 6. Подходящият хранителен режим е достатъчен за подобряване на състоянието на детето с аутизъм

При състоянията от аутистичния спектър проблемите с храненето са много често срещани. За някои деца те са свързани с избирателност към храната и отказ от големи групи храни, важни за здравословното развитие. Подобряването на хранителния режим чрез въвеждане на подходяща диета винаги се отразява благоприятно на състоянието на детето и подобрява качеството му на живот. Понякога обаче се счита, че това е достатъчно, за да може детето да компенсира затрудненията в развитието, които са свързани с аутизма. За съжаление решението не е толкова просто. Балансираната диета укрепва общото състояние на детето, но без подходящата и систематична терапия, няма как да се очакват значими и дълготрайни резултати. Терапията подпомага цялостното развитие на детето и без сериозна терапевтична работа не бихме могли да очакваме съществен напредък при когнитивните умения, речта, социализацията и адаптивните умения на детето.

Мит 7. АВА роботизира децата

В световен мащаб Приложният поведенчески анализ (АВА) се е наложил като научнообоснован и резултатен метод в терапията на деца с аутизъм. Методите на АВА включват широк набор от похвати, които улесняват усвояването на множество умения в различни области на живота. Обичайна критика към метода е, че той роботизира децата, очаквайки от тях специфични отговори на конкретни стимули. Истината обаче се състои в това, че чрез техники като позитивното подкрепление, раздробяването на задачите на лесно усвоими единици и множеството повторения, ученето се постига по начин, който е много приятен и мотивиращ за детето. Важно е да се отбележи, че в рамките на АВА е заложен протокол на работа, който взима под внимание именно как детето пренася и използва наученото в естественото си обкръжение и в различен от терапевтичния контекст.

Прочетете още: Кога да се обърнем към ABA терапевт

Предимствата на Приложния поведенчески анализ при терапията на деца с аутизъм